"Приключенията на Калуди в огледалния свят" #4

  Февруари 2017, Летище София, Терминал 1.

  Карабахнаджиеви пътуват към Швейцария, за традиционната си ски ваканция, в компанията на  Дочка, Наню и двете им дъщери. Поради естеството на работата си, Калуди предпочита да пътува със самолет, макар Страшимирка да таи известни резерви към този тип транспорт. В далечните и смутни времена на нейното детство, чичо и Мавруди, пилот на селскостопански самолет,  се качил кьоркютук пиян на машината и се приводнил в реката, като междувременно полял с хербицид вместо нивите - околните села. Вследствие на произшествието по челото на чичото, освен следите от тигана на лелята, вече се беше „татуирал“ и скоростомера от таблото и тази картинка още стряскаше понякога сънищата на Страшимирка.

   Групата се беше разположила в уютния салон Заминаващи на Терминал 1. Това бижу на модерното строителство изпълваше с гордост сърцето на такъв родолюбец и патриот като Калуди. Лека сянка на разочарование хвърляше единствено факта, че в последната класация на летищата по света ни беше изпреварил аеропорта в Бужумбура, столицата на Бурунди. Калуди тихо приканваше Наню, който се беше зачел задълбочено в Хегеловата „Феноменология на духа“ :

-          Баджанак, дай пак да отидем до тоалетните и да се потопим в тази невероятна атмосфера на чистота и блясък, да се насладим отново на уханието на парфюми!

-          Стига бе Калуди! Омръзна ми от един час киснем в тия тоалетни! Кожата на ръцете ми се изтърка от толкоз миене!

От съседния фотьойл Дочка деликатно се изкашля, което на секундата катапултира Наню към умивалниците.

В салона цареше суматоха, предизвикана от Швейцарски гастарбайтери, които викаха и щъкаха наляво-надясно под неодобрителните погледи на малката българска група. Чужденците бяха облечени в традиционните западняшки униформи за път – анцуг (с провиснали колена), обувки и кожено яке. Колоритен ансамбъл от омачкани найлонови торбички и платнени спортни сакове с неопределена възраст съставляваше т.нар. ръчен багаж.

След упорити усилия наземния персонал успя да събере и натика пътниците в самолета и да затвори вратата.

Веднага след излитането, от торби и раници се наизвади домашно приготвена храна и се започна едно шумолене и мляскане, като салона постепенно се вмириса на бригадирска столова. Впоследствие атмосферата се пообогати и с ненатрапчив аромат на войнишки партенки, понеже част от пътуващите си събуха обувките. Съседът по място на Наню през цялото време си стържеше с нокти гърба под прокъсания вълнен пуловер и след внимателно изследване на събраната субстанция, небрежно я посипваше по пода. Веднага щом колесника допря пистата, всички наскачаха като скакалци и започнаха да се блъскат и да дърпат куфари и чанти от багажните отделения. Наложи се стюардесите да крещят като швейцарски краварки, за да озаптят стадото и да го върнат по местата.

Калуди опяваше на Наню:

-          Къде си ме помъкнал баджанак в тоя Сейнт Моритц? Защо не си отидохме пак на Банско? Гледай ги тия какви са мърльовци. Представям си там какво ще е. Четох, че сутрин се чакало по два часа, за да се качиш на лифта. Пререждат се , не спазват правила по пистите,  анархия някаква си…

-          Трябва да има разнообразие Калудко. Като свикнеш на хубавото ще спреш да го оценяваш. Приеми го като своего рода приключение, като зимно сафари. Стига си мрънкал, настрой се положително.

Калуди въздъхна и с тъга в погледа заразглежда през прозореца заносената фасада на летището в Цюрих. Като си помисли само каква репутация имаха тоалетните в тамошния Терминал 1 му идеше да излети обратно на секундата.

Прехвърчаха снежинки.

„Поне снегът ще скрие мърсотията“ – каза си наум Калуди и разкопча колана.