"Приключенията на Калуди в огледалния свят" #3

    Генерал Тошево, Януари 2017. Калуди и Страшимирка гостуват на дъщеря си Матрица, която е втора година студент по медицина в местния университет. Перлата в короната на Българската бръшлянова лига – „Генерал Тошевски университет за хуманитарни и социални науки“ привлича ежегодно платежоспособни студенти от цял свят. Поради високата семестриална такса Карабахнаджиеви дълго бяха умували дали дъщеря им да прекрачи прага на този храм на науката, но впоследствие „Градски транспорт“ отпусна стипендия на Матрица и всичко се подреди. Това беше своеобразен жест на благодарност към техния служител, който вече четвърт век неуморно върти тежкия волан на „Икарус“-а. Кръстена на родителите на Страшимирка – Мария и Трифон (с кратка добавка, за да се почете любимата Сръбска певица на Калуди), Тричка, както галено и викаха у дома, беше наследила стремежа към интелектуално самоусъвършенстване на баба си и сръчността в касаплъка на дядо си.
Семейството обядваше в изисканата обстановка на ресторант „Евросубсидия“, заедно със състудентка на Тричка от Германия - Гертруда и нейните родители. Разговора се водеше на Немски, понеже гостите от скоро учеха Български и се затрудняваха от сложния изказ на домакините. От френските прозорци се откриваше гледка, към игрището за Поло и Калуди красноречиво разказваше на стеснителните гости от бедна Бавария, как лети на гърба на любимия си кон, стиснал здраво стика, окрилен от френетичните крясъци на Страшимирка.
Дамите бяха приключили с десерта и обсъждаха модни тенденции. Тричка беше гледала във вечерните новини изява на Теменужка – модна икона с милиони фенове в Инстаграм. Стилния наниз от перли, който Министър Нуша не сваляше дори поливайки цветята, облечена в любимия си пеньоар, щеше да се скъса по време на брифинг в Парламента!
- Маман, възмутена съм! Да беше видяла Нуши, как като една Амазонка, едновременно с финес и сила, се опита да отнеме микрофона от тези нахални типове. Но те имаха числено превъзходство и я пребориха. И да знаеш, че този твой любимец Жельо не е никакъв джентълмен!!!
Гертруда се вайкаше, гледайки снимките в нет-а:
- Каква стилна прическа! Няма ли кой да каже на нашата Меркел, да не си сресва косата след като стане от леглото! И в краен случай може, преди да излезе пред камерите, да се сбори с прес-секретаря. Една кратка схватка по сумо ще я приведе в прекрасен вид.
В това време Калуди успокояваше бащата Зигфрид. Беше излязла класация за корупцията в Европейския съюз, където естествено Германия твърдо заемаше първото място.
- Голям срам Хер Калуди! У вас повечето интервюирани дори не могат да осмислят значението на думата "Корупция". Как постигнахте това? Как да цивилизоваме тази хитра и крадлива немска порода ?!
Калуди се взираше дълбокомислено във вилицата си. Как да обясни на тези туземци, че пословичното трудолюбие и дисциплина на Българина не се приучава за 1-2 поколения. Потупа бащински Зигфрид по рамото, отпи от чашата с десертно вино и даде знак на оркестъра да засвири „Танхойзер“ в чест на гостите. Винаги се разчувстваше на тази музика, защото му напомняше младите години и мразовитите утрини, когато Страшимирка буташе семейния „Вартбург“ за да запали.
- Ех Зигфрид, Зигфрид, насреща ни да бягате, пак не ще ни догоните.
- Прав сте Хер Калуди, прав сте … Което си е вярно – вярно е!

"Приключенията на Калуди в огледалния свят" #2

Крапец , Януари 2017, лек хладен бриз от морето гали храстите по алеята, пред семпла вила на самия бряг. Калуди и неговата благоверна гостуват за уикенда на сестрата на Страшимирка – Дочка. Баджанака Наню е счетоводител в местната земеделска кооперация.
В тихия съботен следобед мъжете са потънали във фотьойлите пред камината на по чаша коняк. Дамите пият чай, докато играят Вист на масата в другия край на обширната дневна.
Наню препрочита „Братя Карамазови“, а Калуди е разлистил последния брой на „24 часа“ и чете с насълзени очи интервю на Президента Плевнелиев. От време на време тихи хлипа: „На кого ни оставяш бащицеееее ?“
Баджанаците подхващат конструктивна дискусия на политическа тематика:
- Баджанак, бих желал да ти зачета някои пасажи от интервюто на Президента : „В моя мандат много неща се случиха за първи път в демократичния преход на България. И вие бяхте първият журналист, който усети това, което е изключителна референция за професионализъм и, разбира се, за качеството на медията, която представлявате.“
- Калуди, „Таймс“ ли четеш!?
- Не – „24 часа“
- Ха ха , саркастично се изсмива Наню и се връща към книгата.
- Чуй, чуй : „Обама и Меркел са имали мобилния ми телефон, звънели са ми за всичко. Търсели са моето мнение.“
- Да бе, да. Питали са го за готварски рецепти…
- Е, не си прав. Виж какво казва: „Обама е мой близък приятел. През последния септември само за един ден ние се видяхме три пъти. Бях на първия ред на неговата последна историческа реч от най-високата трибуна на планетата - Общото събрание на ООН. После на обяда той беше на маса №1 с Путин. Беше ме сложил на маса №2 и си говорихме дълго.“
- Що не са си го взели на масата – щеше да ги развеселява с шутовщини.
В другия край на стаята Дочка отбелязва с безпокойство ескалацията на напрежението и започва да губи играта. Калуди упорито дерзае:
- Не говори така Наню, не си прав. Чуй това: „На приемите на Обама винаги гледах да съм един от последните, които влизат. Използвах това време, за да си поговоря с неговите съветници. Формирал съм техни позиции по някои въпроси.“
- Калуди, ти си сбъркал вестниците и четеш „Стършел“? По-голяма хумореска не бях чувал…
- Не бъди черноглед баджанак, човека много неща свърши. Ето виж: „За магистралите на България - вие помните плана “Плевнелиев” за 7 магистрали. Случват се.“ И после: „Икономисал съм милиарди на българския народ. Невидимо, по моя си начин.“
- Какви 7 магистрали бе Калудко!? Какъв план „Плевнелиев“?! Какви милиарди!? Тоя е спал на мокри вестници, а ти му се връзваш!!! Хвърли тоя парцал в камината и спри да ги слушаш тия тарикати и мошеници!!!
В спора се намесва Дочка:
- Наню, грубиян такъв! Това да не са ти трактористите от село, че да им говориш така! Калуди е фин човек, като Президента. Само ти, с рустикалното си потекло, не оценяваш честните ни и световно признати политици.
Наню замълча, за да не провокира Дочка да грабне дилафа. Отдавна не бяха в една категория.
Калуди рееше тъжен поглед в морето и тихо си припяваше френски шансон :
- Et si tu n'existais paaaa …

"Приключенията на Калуди в огледалния свят" #1

     Варна , Януари 2017 година, тиха снежна нощ , варненци си почиват след ползотворния трудов делник. А той е такъв до голяма степен, благодарение на факта, че улиците и тротоарите са почистени и обработени по съвременна модерна технология и е осигурено безпроблемното придвижване на всеки, било то пешеходец или шофьор.
Пред входовете на жилищните сгради домоуправители и техни съкооператори довършват започнатото от сутринта общо дело по чистене на сняг. Чуват се сърдити подвиквания: „Защо все ти, дай и на мен греблото да поработя!“ По телевизора предават новините от деня. Нито дума за затворени, непроходими пътища или бедстващи хора. Няма как това да се е случило, защото правилните чиновници са подбрали правилните фирми за пътно поддържане, посредством прозрачна и точна процедура. Правилните фирми съответно разполагат с необходимия ресурс от персонал и машини и за тях не е никакъв проблем да реагират адекватно на всякакви екстремни ситуации. А това е резултат от една страна от отпуснатото достатъчно финансиране и от друга страна от факта, че не е присвоена нито стотинка от обществените средства. В краен случай на линия е и „Гражданска защита“, или както се казва там „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ефективна, перфектно организирана и оборудвана с най-съвременна техника.

Пред телевизора, с чаша ракия в ръка е поседнал шофьора от „Градски транспорт“ Калуди Карабахнаджиев. Очите му са насълзени. Но не защото ракията му е 60 градусовка или от спомена за толерантните и културни водачи, с които се сблъсква през деня. Не – това е красотата на трудовия му делник и миговете на отмора, с които отдавна е привикнал. Калуди просто слуша речта на Президента пред дипломатическия корпус. Барон Мюнхаузен, както нежно наричат иконата на нацията, разказва на дипломатите за постиженията на България и в частност Българите през изминалата година.
Слуша Калуди и вярва на ушите си :
„Висок икономически ръст и износ, увеличаващ се инвестиционен интерес към България, намаляваща безработица.“
„Бравос“ - ръкопляска шумно Калуди под благия поглед на Страшимирка, неговата другарка в живота.
„Българската дипломация постигна безспорни успехи. Показахме, че всички на Балканите и в региона сме единни, а България има водеща роля.“
„Аферим“ – клати одобрително глава нашия герой.
„Уважението, което България получи чрез рекордния брой посещения на държавни глави, е и резултат на балансираната и принципна външна политика и активната ни позиция на международната сцена, на която днес сме ЗНАЧИМ фактор.“
Тук Калуди не се стърпява, става на крака и запява химна.
Минава полунощ, Калуди вече спи, емоционално изтощен, но удовлетворен от битието си. Страшимирка мие кристалните чаши и току поглежда през прозореца – пак вали, но тя е спокойна - снегорините не спират.
И тук завесите падат. Осветлението угасва.
Тока спря.