"Приключенията на Калуди в огледалния свят" #5

  Март 2017, Долни Цибър, Монтана, Република България

  Луксозен мини-ван „БАХ Лукарски“, последен модел на индустриалния гигант „Български Автомобилен Холдинг“,  е паркирал до панорамната площадка над река Цибрица. Калуди е организирал кратка екскурзия из богатия Северозападен регион за семейството на Гертруда- състудентката на Матрица. След като посрещнаха гостите на международното летище в Лом, първата работа на домакините беше да им осигурят слънчеви очила от висок клас, за да не ослепеят от чистотата и блясъка.

   Докато дамите съзерцават красотите на ландшафта, мъжете се любуваха на бижуто на българското автомобилостроене - уникалният иновативен автомобил, носещ името на носителя на Нобелова награда за икономика – гениалния български политик и икономист Божидар Лукарски.

Зигфрид оглеждаше с неприкрита завист и възхищение това чудо на техниката:

-           - О, Хер Калуди, така благородно ви завиждам. Какъв невероятен футуристичен дизайн, какъв интериор, каква прецизна сглобка. Макар че истинския тест на окачването би било едно пътуване из Бавария, ако приемете нашата покана за гостуване. По вашите пътища, с този перфектен асфалт, нищо не се усеща. Дори след тежката зима няма и наченки на напукване. Да видите при нас какъв лунен пейзаж се е оформил…

  Калуди потупа дружески госта по гърба:

-           - Хер Зигфрид, не забравяйте че този регион е известен като най-богатия район в Европа все пак. Нормално е при този нескончаем туристически поток да поддържаме пътищата в перфектно състояние. Ние трябва постоянно да защитаваме високото си реноме. Призовото ни място на икономически гигант е и отговорност. Ето наскоро мой близък се върна от командировка в Буркина Фасо, където констатира, че пътищата им са не по-лоши от нашите. Настигат ни с невероятно бързи темпове…

А относно автомобила - факта, че този модел на БАХ е преименуван от „IQ 156“ на „Лукарски“, красноречиво говори за прогреса в техническо отношение на новата генерация.

   Русокос Германски гастарбайтер подстригваше тревата по брега на реката, подсвирквайки си хитовата немска песен „Fünf, sechs, sieben, acht“ , продължението на „Zwei, drei, vier“. Негов колега припряно се опитваше да достигне някаква хартийка, заплетена в храстите, заради която от няколко минути Тричка го изпепеляваше с поглед. След като се полюбува на кристално чистата вода в реката, където „слънчевите отблясъци танцуваха своята Алеманда“ както поетично се изрази Гертруда, групата се насочи към родното село на Страшимирка.

  Първа спирка на екскурзиантите беше луксозното „Кафе дьо Монтана“ в центъра, където гостите се потопиха в атмосфера на рустикален уют и се освежиха с по чаша кафе. В едната половина на кафенето кмета на селото беше организирал на група местни пенсионери следобеден хепънинг с дегустация на домашни вина. Гертруда се възхищаваше на обстановката и външния вид на  възрастните хора:

-           -  Мути, само забележи как са си захвърлили Ай фоните по масите. Тук явно никой не краде. Погледни как са спретнати само - мъжете с костюм и вратовръзка, ризите ослепително бели, дамите с рокли, перли … каква класа , какъв дух! В обувките им да се оглеждаш. Тука прах няма ли?

-          - От къде да има, не виждаш ли колко са им чисти улиците? Сигурно някой от сутрин до вечер ги мие.

  Сякаш в потвърждение на думите им камион-цистерна с надпис „Хидрострой“ мина по главната улица, изчетка и освежи с вода пътното платно.

-          - Хер Калуди, това вероятно е някаква голяма държавна комунална фирма, защото виждам техни камиони и на противоположния край на България?- полюбопитства немския гост.

-          - О не, това е фирма на наш предприемчив частник, който се трудеше първо за благото на останалите, докато беше държавен чиновник. След това реши, че ще е по-полезен за обществото в частния сектор. Закупи едно валяче и един пикап - втора употреба. С пикапа разнасяше асфалта, запълваше дупките по пътя с лопатата и после с валячето валираше - всичко сам. После си купи второ валяче, нае и помощник и така лека полека… Всичко в нашата страна се постига с много труд, Хер Зигфрид, няма начин.

Гертруда не спираше да се удивлява:

-          -  Хер Калуди, у нас кафенетата са пълни с млади хора, а тук не виждам нито един.

Калуди се подсмихна, издуха несъществуваща прашинка от ръкавелите с надпис КК и топло отвърна:

-         -  Няма как да видите. У нас няма младежка безработица. Всички се трудят упорито от сутрин до мрак. Бездействието ги кара да се чувстват непълноценни.

  За вечеря Калуди беше запазил маса във френския ресторант „Хоремаг Гурме“. Трябваше да направи резервация един месец предварително, заради интереса към местния специалитет „Polenta au fromage“.  

  Отсъствието на Наню, който да го репликира непрестанно, демонстрирайки болнавото си черногледство, провокира Калуди да изнесе кратка реч пред гостите от бедна Германия.

-          - Скъпи дами, Хер Зигфрид, добре дошли в земния рай. Сигурно се питате на какво дължим всичко това. На първо място на безкрайната мъдрост и трудолюбие на нашия народ. Мъдрост, която му помага да избира винаги най-достойните лидери и трудолюбие, с което да претвори в дела техните идеи. От четвърт век насам нашите безупречни политици от всички партии, които управляваха поетапно страната, работиха безкористно и честно за благото на нацията. Строгата ни и независима съдебна система не откри нито едно съществено нарушение на изпълнителната и местната власт за всичките тези години. Вие виждате в какъв разкош живеят нашите пенсионери, отбелязвате чистотата и реда, усмихнатите и безгрижни лица на хората.

Нашите политици отдавна не агитират никого да гласува за тях. Ние ги молим да продължават благородното си дело в края на всеки техен мандат. Тези, бих ги нарекъл с чиста съвест „светци“, изместиха в сърцата ни националните герои от Освободителното движение и Българското възраждане. Те са новите икони на Българския народ! Хвала на тез герои!!!

  Бурни аплодисменти последваха прочувствената реч на Калуди.  Пенсионерите от съседните маси наскачаха на крака, захвърлиха Ай фони, вилици и ножове,  с младежки устрем вдигнаха оратора на ръце и го изнесоха на площада пред ресторанта. Музикантите от оркестъра последваха еуфоричното множество. Калуди извади кърпичката от външния джоб на сакото и размахвайки я поведе кръшно дунавско  хоро.

  Депутат, оказал се случайно на площада по време на традиционната си ежемесечна обиколка в избирателния си район, беше приседнал на една пейка и разговаряше със семейство Холандци, които почистваха пенсионерски домове в селото. Заносения му костюм явно го притесняваше и се стремеше да остане незабелязан. Беше пригладнял и с удоволствие прие да сподели филията с масълце и чубрица, която чужденците бяха приготвили за вечерята си. Но народната любов не му позволи да се крие дълго. Множеството скоро го разпозна, заряза хорото и започна да подхвърля своя любимец из площада.

  Около полунощ в гробищния парк на селото се разхождаха хванати под ръка Гертруда и Зигфрид.

-          - Папи, направо не ми се тръгва от тук. Няма ли вариант да емигрираме? Говори с Хер Калуди, той все ще измисли нещо…

-          - Още утре, майн шатц. Още утре …

"Приключенията на Калуди в огледалния свят" #4

  Февруари 2017, Летище София, Терминал 1.

  Карабахнаджиеви пътуват към Швейцария, за традиционната си ски ваканция, в компанията на  Дочка, Наню и двете им дъщери. Поради естеството на работата си, Калуди предпочита да пътува със самолет, макар Страшимирка да таи известни резерви към този тип транспорт. В далечните и смутни времена на нейното детство, чичо и Мавруди, пилот на селскостопански самолет,  се качил кьоркютук пиян на машината и се приводнил в реката, като междувременно полял с хербицид вместо нивите - околните села. Вследствие на произшествието по челото на чичото, освен следите от тигана на лелята, вече се беше „татуирал“ и скоростомера от таблото и тази картинка още стряскаше понякога сънищата на Страшимирка.

   Групата се беше разположила в уютния салон Заминаващи на Терминал 1. Това бижу на модерното строителство изпълваше с гордост сърцето на такъв родолюбец и патриот като Калуди. Лека сянка на разочарование хвърляше единствено факта, че в последната класация на летищата по света ни беше изпреварил аеропорта в Бужумбура, столицата на Бурунди. Калуди тихо приканваше Наню, който се беше зачел задълбочено в Хегеловата „Феноменология на духа“ :

-          Баджанак, дай пак да отидем до тоалетните и да се потопим в тази невероятна атмосфера на чистота и блясък, да се насладим отново на уханието на парфюми!

-          Стига бе Калуди! Омръзна ми от един час киснем в тия тоалетни! Кожата на ръцете ми се изтърка от толкоз миене!

От съседния фотьойл Дочка деликатно се изкашля, което на секундата катапултира Наню към умивалниците.

В салона цареше суматоха, предизвикана от Швейцарски гастарбайтери, които викаха и щъкаха наляво-надясно под неодобрителните погледи на малката българска група. Чужденците бяха облечени в традиционните западняшки униформи за път – анцуг (с провиснали колена), обувки и кожено яке. Колоритен ансамбъл от омачкани найлонови торбички и платнени спортни сакове с неопределена възраст съставляваше т.нар. ръчен багаж.

След упорити усилия наземния персонал успя да събере и натика пътниците в самолета и да затвори вратата.

Веднага след излитането, от торби и раници се наизвади домашно приготвена храна и се започна едно шумолене и мляскане, като салона постепенно се вмириса на бригадирска столова. Впоследствие атмосферата се пообогати и с ненатрапчив аромат на войнишки партенки, понеже част от пътуващите си събуха обувките. Съседът по място на Наню през цялото време си стържеше с нокти гърба под прокъсания вълнен пуловер и след внимателно изследване на събраната субстанция, небрежно я посипваше по пода. Веднага щом колесника допря пистата, всички наскачаха като скакалци и започнаха да се блъскат и да дърпат куфари и чанти от багажните отделения. Наложи се стюардесите да крещят като швейцарски краварки, за да озаптят стадото и да го върнат по местата.

Калуди опяваше на Наню:

-          Къде си ме помъкнал баджанак в тоя Сейнт Моритц? Защо не си отидохме пак на Банско? Гледай ги тия какви са мърльовци. Представям си там какво ще е. Четох, че сутрин се чакало по два часа, за да се качиш на лифта. Пререждат се , не спазват правила по пистите,  анархия някаква си…

-          Трябва да има разнообразие Калудко. Като свикнеш на хубавото ще спреш да го оценяваш. Приеми го като своего рода приключение, като зимно сафари. Стига си мрънкал, настрой се положително.

Калуди въздъхна и с тъга в погледа заразглежда през прозореца заносената фасада на летището в Цюрих. Като си помисли само каква репутация имаха тоалетните в тамошния Терминал 1 му идеше да излети обратно на секундата.

Прехвърчаха снежинки.

„Поне снегът ще скрие мърсотията“ – каза си наум Калуди и разкопча колана.

"Приключенията на Калуди в огледалния свят" #3

    Генерал Тошево, Януари 2017. Калуди и Страшимирка гостуват на дъщеря си Матрица, която е втора година студент по медицина в местния университет. Перлата в короната на Българската бръшлянова лига – „Генерал Тошевски университет за хуманитарни и социални науки“ привлича ежегодно платежоспособни студенти от цял свят. Поради високата семестриална такса Карабахнаджиеви дълго бяха умували дали дъщеря им да прекрачи прага на този храм на науката, но впоследствие „Градски транспорт“ отпусна стипендия на Матрица и всичко се подреди. Това беше своеобразен жест на благодарност към техния служител, който вече четвърт век неуморно върти тежкия волан на „Икарус“-а. Кръстена на родителите на Страшимирка – Мария и Трифон (с кратка добавка, за да се почете любимата Сръбска певица на Калуди), Тричка, както галено и викаха у дома, беше наследила стремежа към интелектуално самоусъвършенстване на баба си и сръчността в касаплъка на дядо си.
Семейството обядваше в изисканата обстановка на ресторант „Евросубсидия“, заедно със състудентка на Тричка от Германия - Гертруда и нейните родители. Разговора се водеше на Немски, понеже гостите от скоро учеха Български и се затрудняваха от сложния изказ на домакините. От френските прозорци се откриваше гледка, към игрището за Поло и Калуди красноречиво разказваше на стеснителните гости от бедна Бавария, как лети на гърба на любимия си кон, стиснал здраво стика, окрилен от френетичните крясъци на Страшимирка.
Дамите бяха приключили с десерта и обсъждаха модни тенденции. Тричка беше гледала във вечерните новини изява на Теменужка – модна икона с милиони фенове в Инстаграм. Стилния наниз от перли, който Министър Нуша не сваляше дори поливайки цветята, облечена в любимия си пеньоар, щеше да се скъса по време на брифинг в Парламента!
- Маман, възмутена съм! Да беше видяла Нуши, как като една Амазонка, едновременно с финес и сила, се опита да отнеме микрофона от тези нахални типове. Но те имаха числено превъзходство и я пребориха. И да знаеш, че този твой любимец Жельо не е никакъв джентълмен!!!
Гертруда се вайкаше, гледайки снимките в нет-а:
- Каква стилна прическа! Няма ли кой да каже на нашата Меркел, да не си сресва косата след като стане от леглото! И в краен случай може, преди да излезе пред камерите, да се сбори с прес-секретаря. Една кратка схватка по сумо ще я приведе в прекрасен вид.
В това време Калуди успокояваше бащата Зигфрид. Беше излязла класация за корупцията в Европейския съюз, където естествено Германия твърдо заемаше първото място.
- Голям срам Хер Калуди! У вас повечето интервюирани дори не могат да осмислят значението на думата "Корупция". Как постигнахте това? Как да цивилизоваме тази хитра и крадлива немска порода ?!
Калуди се взираше дълбокомислено във вилицата си. Как да обясни на тези туземци, че пословичното трудолюбие и дисциплина на Българина не се приучава за 1-2 поколения. Потупа бащински Зигфрид по рамото, отпи от чашата с десертно вино и даде знак на оркестъра да засвири „Танхойзер“ в чест на гостите. Винаги се разчувстваше на тази музика, защото му напомняше младите години и мразовитите утрини, когато Страшимирка буташе семейния „Вартбург“ за да запали.
- Ех Зигфрид, Зигфрид, насреща ни да бягате, пак не ще ни догоните.
- Прав сте Хер Калуди, прав сте … Което си е вярно – вярно е!

"Приключенията на Калуди в огледалния свят" #2

Крапец , Януари 2017, лек хладен бриз от морето гали храстите по алеята, пред семпла вила на самия бряг. Калуди и неговата благоверна гостуват за уикенда на сестрата на Страшимирка – Дочка. Баджанака Наню е счетоводител в местната земеделска кооперация.
В тихия съботен следобед мъжете са потънали във фотьойлите пред камината на по чаша коняк. Дамите пият чай, докато играят Вист на масата в другия край на обширната дневна.
Наню препрочита „Братя Карамазови“, а Калуди е разлистил последния брой на „24 часа“ и чете с насълзени очи интервю на Президента Плевнелиев. От време на време тихи хлипа: „На кого ни оставяш бащицеееее ?“
Баджанаците подхващат конструктивна дискусия на политическа тематика:
- Баджанак, бих желал да ти зачета някои пасажи от интервюто на Президента : „В моя мандат много неща се случиха за първи път в демократичния преход на България. И вие бяхте първият журналист, който усети това, което е изключителна референция за професионализъм и, разбира се, за качеството на медията, която представлявате.“
- Калуди, „Таймс“ ли четеш!?
- Не – „24 часа“
- Ха ха , саркастично се изсмива Наню и се връща към книгата.
- Чуй, чуй : „Обама и Меркел са имали мобилния ми телефон, звънели са ми за всичко. Търсели са моето мнение.“
- Да бе, да. Питали са го за готварски рецепти…
- Е, не си прав. Виж какво казва: „Обама е мой близък приятел. През последния септември само за един ден ние се видяхме три пъти. Бях на първия ред на неговата последна историческа реч от най-високата трибуна на планетата - Общото събрание на ООН. После на обяда той беше на маса №1 с Путин. Беше ме сложил на маса №2 и си говорихме дълго.“
- Що не са си го взели на масата – щеше да ги развеселява с шутовщини.
В другия край на стаята Дочка отбелязва с безпокойство ескалацията на напрежението и започва да губи играта. Калуди упорито дерзае:
- Не говори така Наню, не си прав. Чуй това: „На приемите на Обама винаги гледах да съм един от последните, които влизат. Използвах това време, за да си поговоря с неговите съветници. Формирал съм техни позиции по някои въпроси.“
- Калуди, ти си сбъркал вестниците и четеш „Стършел“? По-голяма хумореска не бях чувал…
- Не бъди черноглед баджанак, човека много неща свърши. Ето виж: „За магистралите на България - вие помните плана “Плевнелиев” за 7 магистрали. Случват се.“ И после: „Икономисал съм милиарди на българския народ. Невидимо, по моя си начин.“
- Какви 7 магистрали бе Калудко!? Какъв план „Плевнелиев“?! Какви милиарди!? Тоя е спал на мокри вестници, а ти му се връзваш!!! Хвърли тоя парцал в камината и спри да ги слушаш тия тарикати и мошеници!!!
В спора се намесва Дочка:
- Наню, грубиян такъв! Това да не са ти трактористите от село, че да им говориш така! Калуди е фин човек, като Президента. Само ти, с рустикалното си потекло, не оценяваш честните ни и световно признати политици.
Наню замълча, за да не провокира Дочка да грабне дилафа. Отдавна не бяха в една категория.
Калуди рееше тъжен поглед в морето и тихо си припяваше френски шансон :
- Et si tu n'existais paaaa …

"Приключенията на Калуди в огледалния свят" #1

     Варна , Януари 2017 година, тиха снежна нощ , варненци си почиват след ползотворния трудов делник. А той е такъв до голяма степен, благодарение на факта, че улиците и тротоарите са почистени и обработени по съвременна модерна технология и е осигурено безпроблемното придвижване на всеки, било то пешеходец или шофьор.
Пред входовете на жилищните сгради домоуправители и техни съкооператори довършват започнатото от сутринта общо дело по чистене на сняг. Чуват се сърдити подвиквания: „Защо все ти, дай и на мен греблото да поработя!“ По телевизора предават новините от деня. Нито дума за затворени, непроходими пътища или бедстващи хора. Няма как това да се е случило, защото правилните чиновници са подбрали правилните фирми за пътно поддържане, посредством прозрачна и точна процедура. Правилните фирми съответно разполагат с необходимия ресурс от персонал и машини и за тях не е никакъв проблем да реагират адекватно на всякакви екстремни ситуации. А това е резултат от една страна от отпуснатото достатъчно финансиране и от друга страна от факта, че не е присвоена нито стотинка от обществените средства. В краен случай на линия е и „Гражданска защита“, или както се казва там „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ефективна, перфектно организирана и оборудвана с най-съвременна техника.

Пред телевизора, с чаша ракия в ръка е поседнал шофьора от „Градски транспорт“ Калуди Карабахнаджиев. Очите му са насълзени. Но не защото ракията му е 60 градусовка или от спомена за толерантните и културни водачи, с които се сблъсква през деня. Не – това е красотата на трудовия му делник и миговете на отмора, с които отдавна е привикнал. Калуди просто слуша речта на Президента пред дипломатическия корпус. Барон Мюнхаузен, както нежно наричат иконата на нацията, разказва на дипломатите за постиженията на България и в частност Българите през изминалата година.
Слуша Калуди и вярва на ушите си :
„Висок икономически ръст и износ, увеличаващ се инвестиционен интерес към България, намаляваща безработица.“
„Бравос“ - ръкопляска шумно Калуди под благия поглед на Страшимирка, неговата другарка в живота.
„Българската дипломация постигна безспорни успехи. Показахме, че всички на Балканите и в региона сме единни, а България има водеща роля.“
„Аферим“ – клати одобрително глава нашия герой.
„Уважението, което България получи чрез рекордния брой посещения на държавни глави, е и резултат на балансираната и принципна външна политика и активната ни позиция на международната сцена, на която днес сме ЗНАЧИМ фактор.“
Тук Калуди не се стърпява, става на крака и запява химна.
Минава полунощ, Калуди вече спи, емоционално изтощен, но удовлетворен от битието си. Страшимирка мие кристалните чаши и току поглежда през прозореца – пак вали, но тя е спокойна - снегорините не спират.
И тук завесите падат. Осветлението угасва.
Тока спря.