"Приключенията на Калуди в огледалния свят" #1

     Варна , Януари 2017 година, тиха снежна нощ , варненци си почиват след ползотворния трудов делник. А той е такъв до голяма степен, благодарение на факта, че улиците и тротоарите са почистени и обработени по съвременна модерна технология и е осигурено безпроблемното придвижване на всеки, било то пешеходец или шофьор.
Пред входовете на жилищните сгради домоуправители и техни съкооператори довършват започнатото от сутринта общо дело по чистене на сняг. Чуват се сърдити подвиквания: „Защо все ти, дай и на мен греблото да поработя!“ По телевизора предават новините от деня. Нито дума за затворени, непроходими пътища или бедстващи хора. Няма как това да се е случило, защото правилните чиновници са подбрали правилните фирми за пътно поддържане, посредством прозрачна и точна процедура. Правилните фирми съответно разполагат с необходимия ресурс от персонал и машини и за тях не е никакъв проблем да реагират адекватно на всякакви екстремни ситуации. А това е резултат от една страна от отпуснатото достатъчно финансиране и от друга страна от факта, че не е присвоена нито стотинка от обществените средства. В краен случай на линия е и „Гражданска защита“, или както се казва там „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ефективна, перфектно организирана и оборудвана с най-съвременна техника.

Пред телевизора, с чаша ракия в ръка е поседнал шофьора от „Градски транспорт“ Калуди Карабахнаджиев. Очите му са насълзени. Но не защото ракията му е 60 градусовка или от спомена за толерантните и културни водачи, с които се сблъсква през деня. Не – това е красотата на трудовия му делник и миговете на отмора, с които отдавна е привикнал. Калуди просто слуша речта на Президента пред дипломатическия корпус. Барон Мюнхаузен, както нежно наричат иконата на нацията, разказва на дипломатите за постиженията на България и в частност Българите през изминалата година.
Слуша Калуди и вярва на ушите си :
„Висок икономически ръст и износ, увеличаващ се инвестиционен интерес към България, намаляваща безработица.“
„Бравос“ - ръкопляска шумно Калуди под благия поглед на Страшимирка, неговата другарка в живота.
„Българската дипломация постигна безспорни успехи. Показахме, че всички на Балканите и в региона сме единни, а България има водеща роля.“
„Аферим“ – клати одобрително глава нашия герой.
„Уважението, което България получи чрез рекордния брой посещения на държавни глави, е и резултат на балансираната и принципна външна политика и активната ни позиция на международната сцена, на която днес сме ЗНАЧИМ фактор.“
Тук Калуди не се стърпява, става на крака и запява химна.
Минава полунощ, Калуди вече спи, емоционално изтощен, но удовлетворен от битието си. Страшимирка мие кристалните чаши и току поглежда през прозореца – пак вали, но тя е спокойна - снегорините не спират.
И тук завесите падат. Осветлението угасва.
Тока спря.