"Приключенията на Калуди в огледалния свят" #2

Крапец , Януари 2017, лек хладен бриз от морето гали храстите по алеята, пред семпла вила на самия бряг. Калуди и неговата благоверна гостуват за уикенда на сестрата на Страшимирка – Дочка. Баджанака Наню е счетоводител в местната земеделска кооперация.
В тихия съботен следобед мъжете са потънали във фотьойлите пред камината на по чаша коняк. Дамите пият чай, докато играят Вист на масата в другия край на обширната дневна.
Наню препрочита „Братя Карамазови“, а Калуди е разлистил последния брой на „24 часа“ и чете с насълзени очи интервю на Президента Плевнелиев. От време на време тихи хлипа: „На кого ни оставяш бащицеееее ?“
Баджанаците подхващат конструктивна дискусия на политическа тематика:
- Баджанак, бих желал да ти зачета някои пасажи от интервюто на Президента : „В моя мандат много неща се случиха за първи път в демократичния преход на България. И вие бяхте първият журналист, който усети това, което е изключителна референция за професионализъм и, разбира се, за качеството на медията, която представлявате.“
- Калуди, „Таймс“ ли четеш!?
- Не – „24 часа“
- Ха ха , саркастично се изсмива Наню и се връща към книгата.
- Чуй, чуй : „Обама и Меркел са имали мобилния ми телефон, звънели са ми за всичко. Търсели са моето мнение.“
- Да бе, да. Питали са го за готварски рецепти…
- Е, не си прав. Виж какво казва: „Обама е мой близък приятел. През последния септември само за един ден ние се видяхме три пъти. Бях на първия ред на неговата последна историческа реч от най-високата трибуна на планетата - Общото събрание на ООН. После на обяда той беше на маса №1 с Путин. Беше ме сложил на маса №2 и си говорихме дълго.“
- Що не са си го взели на масата – щеше да ги развеселява с шутовщини.
В другия край на стаята Дочка отбелязва с безпокойство ескалацията на напрежението и започва да губи играта. Калуди упорито дерзае:
- Не говори така Наню, не си прав. Чуй това: „На приемите на Обама винаги гледах да съм един от последните, които влизат. Използвах това време, за да си поговоря с неговите съветници. Формирал съм техни позиции по някои въпроси.“
- Калуди, ти си сбъркал вестниците и четеш „Стършел“? По-голяма хумореска не бях чувал…
- Не бъди черноглед баджанак, човека много неща свърши. Ето виж: „За магистралите на България - вие помните плана “Плевнелиев” за 7 магистрали. Случват се.“ И после: „Икономисал съм милиарди на българския народ. Невидимо, по моя си начин.“
- Какви 7 магистрали бе Калудко!? Какъв план „Плевнелиев“?! Какви милиарди!? Тоя е спал на мокри вестници, а ти му се връзваш!!! Хвърли тоя парцал в камината и спри да ги слушаш тия тарикати и мошеници!!!
В спора се намесва Дочка:
- Наню, грубиян такъв! Това да не са ти трактористите от село, че да им говориш така! Калуди е фин човек, като Президента. Само ти, с рустикалното си потекло, не оценяваш честните ни и световно признати политици.
Наню замълча, за да не провокира Дочка да грабне дилафа. Отдавна не бяха в една категория.
Калуди рееше тъжен поглед в морето и тихо си припяваше френски шансон :
- Et si tu n'existais paaaa …